В леката си, само на пръв поглед, подборка с монолози, които е написала за училищна постановка, Мария повдига вечните теми за размисъл – разликата в поколенията, родителските грешки, емоциите, през които минава едно дете и „малките“ ситуации от детството, които остават с нас завинаги.
„Монолози“ от Мария Касимова-Моасе Read Post »
Книгата е за любовта, за ревността като проклятие, за мистичната сила на един майстор, който чрез глината вае съдбата. Легенда разказва, че през XVII век самобитните грънчари от малкото село Бусинци, Трънско, получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си.
Книга: „Пътуване към себе си“ Автор: Блага Димитрова Жанр: роман Оценка (от 1 до 6): 5 Блага Димитрова е една от любимите ми български писателки. Сигурна съм, че не само на мен. Писането ѝ е толкова различно, обстоятелствено, подробно и описателно, но без да тежи. Като своеобразен поток на мисълта, без реално да използва такъв похват. Сякаш просто пренася читателя в мислите си, пуска го в главата си и го разхожда по многостранните пътеки на ума си. Тя цялата е интересна личност. Освен известен писател, преди и след 89-та, тя е първият вицепрезидент на Република България през 1992 г. Превеждана и уважавана в много държави, Блага е писателка, с която сравняват останалите преди и след нея. Нейните романи ме връщат в миналото, в моето собствено, припомнят ми мислите на 18-годишното ми аз. Чела съм „Отклонение“, „Урания“ и „Лавина“, а „Пътуване към себе си“ е история, в която отдавна очаквах да се влюбя и някак затова отлагах четенето ѝ, за да удължа момента на очакване, вълнението от предстоящото, от това, че някъде там ме чака бъдещото любимо четиво. Романът разказва историята на 18-годишната Райна, която прекарва 2 години (най-хубавите години от младостта на едно момиче) от живота си на бригада в Рила през 60-те. Чрез ретроспекция, Блага Димитрова ни разказва как е попаднала в тази бригада – тя, млада Софиянка, с музикално образование, точно на прага на кандидатстване в университет. Разказва за хората, с които работи, за общежитията, в които живее и момичетата, с които ги дели. За това, какво е да си част от колектива, тя дава едно описание, подкрепено с истории, което просто ще те преобърне. Ще те накара да ти се иска да делиш стаята си с още 7 момичета и да се учиш да работиш на строеж с десетина младежи, само за да изпиташ как сърцето ти бие заедно с колективното сърце, как ти си част от едно голямо общо, могъщо цяло. Пикът на историята, разбира се, се завърта около първата любов на героинята Райна. Първите наивни трепети и фантазии, ревността, образът на другата жена, образът на любимият, нейният собствен образ през техните очи. И кулминацията се явява една дълбоко пазена тайна, загатната от самото начало на книгата – коя е всъщност Райна? Защо е избягала толкова далеч от дома? Защо е момиче без фамилия и без бъдеще? Прочетете „Пътуване към себе си“ и потърсете себе си през очите на Блага Димитрова. Оставете я да ви припомни отдавна забравени неща, трепети и да ви покаже частици от себе си, които иначе трудно бихте открили. Пътувайте с нея, пътувайте през себе си.
„Пътуване към себе си“ от Блага Димитрова Read Post »
„Крехар“ от Благой Иванов е фентъзи роман, който оживява българска легенда за чудовището Жалейка в ловешкия резервата. Историята следва семейството на Любен Дишлиев в опити да разгадае мистерията около съществото. Книгата предлага заплетена сюжетна линия и интригуващи персонажи, но с малко преувеличен край. Оценка: 5.
„Крехар“ от Благой Иванов Read Post »
Заглавие: „Делфийската рокля“ Автор: Димана Симеонова Жанр: разкази Издателство: „Жанет 45“ Оценка (от 1 до 6): 6 „Делфийската рокля е една от най-големите модни мистерии на всички времена. Тя се отдалечава от характеристиките на дрехата и се доближава до образа на жената. В книгата ще откриете по една история за 22 разлини жени или 22 истории за една жена, зависи само от гледната точка“ – пише Димана Симеонова като пролог на „Делфийската рокля“. И това ни припомня, че роклята като дреха има феноменално много вариции, превъплътяващи жената в нея в различни образи, както и жената има феноменално много образи, превъплътяващи в нея живота. А животът, той е изграден от всевъзможни различни образи, които се събират, за да го образуват хумогенно цяло. Разказът е много ангажиращ жанр. Изисква от автора си слажното умение, което на хората често ни бяга – да можеш да кажеш много с максимално малко думи. Късият разказ е форма на майсторство. При нея трябва да съумееш да изградиш един образ, да разкажеш историята му, да добавиш необхидимите ѝ съставки, за да бъде все пак тя истинска и пълнокръвна, за да може читателят да я почуства и накрая да го удариш в земята с развръзката. Темата за жената привлича поети и писатели от дълбока Древност. Днес тя е една от най-спряганите в съвременното общество. Темата за жената е станала форма на субкултура на съвременния човек в глобалното село. Как се пише къс разказ на тема „жена“? Бога ми, как се пише цяла книга с къси разкази на тази тема? Нямам представа, но Димана Симеонова е сътворила изкуство. Историите в този привидно малък сборник са дълбоки, силни, безкрайно житейски и реални, болезнени. Това е да бъдеш жена. Това е да живееш този живот с без спирачки, да изживяваш всичко, с което той те сблъска. А самата Димана е родом от Раград и работи в София, във финансовата сфера. Обитавайки света на цифрите и точните сметки денем, перото ѝ сътворява истории, достойни за творчеството на велики поети и писатели. Книгата е разделена на пет части: Ножици, Плат, Шевове, Модел, Ревю и всяка една се състои от няколко разказа, които не са свързани по между си. Аз лично я четох на части, най-вече, защото ранимата ми, емоцинална душа не може да понесе много от разтърсващите истории наведнъж. Гарантирам ви, че след „Делфийската рокля“ няма да бъдете същите.
„Делфийската рокля“ от Димана Симеонова Read Post »
