Булгаков се фокура върху глобални етически противоречия: доброто и злото, животът и смъртта, любовта сама по себе си, творчеството и нравственият дълг, който всяко следващо поколение си поставя.
„Майстора и Маргарита“ от Михаил Булгаков Read Post »
Книга: „Пътуване към себе си“ Автор: Блага Димитрова Жанр: роман Оценка (от 1 до 6): 5 Блага Димитрова е една от любимите ми български писателки. Сигурна съм, че не само на мен. Писането ѝ е толкова различно, обстоятелствено, подробно и описателно, но без да тежи. Като своеобразен поток на мисълта, без реално да използва такъв похват. Сякаш просто пренася читателя в мислите си, пуска го в главата си и го разхожда по многостранните пътеки на ума си. Тя цялата е интересна личност. Освен известен писател, преди и след 89-та, тя е първият вицепрезидент на Република България през 1992 г. Превеждана и уважавана в много държави, Блага е писателка, с която сравняват останалите преди и след нея. Нейните романи ме връщат в миналото, в моето собствено, припомнят ми мислите на 18-годишното ми аз. Чела съм „Отклонение“, „Урания“ и „Лавина“, а „Пътуване към себе си“ е история, в която отдавна очаквах да се влюбя и някак затова отлагах четенето ѝ, за да удължа момента на очакване, вълнението от предстоящото, от това, че някъде там ме чака бъдещото любимо четиво. Романът разказва историята на 18-годишната Райна, която прекарва 2 години (най-хубавите години от младостта на едно момиче) от живота си на бригада в Рила през 60-те. Чрез ретроспекция, Блага Димитрова ни разказва как е попаднала в тази бригада – тя, млада Софиянка, с музикално образование, точно на прага на кандидатстване в университет. Разказва за хората, с които работи, за общежитията, в които живее и момичетата, с които ги дели. За това, какво е да си част от колектива, тя дава едно описание, подкрепено с истории, което просто ще те преобърне. Ще те накара да ти се иска да делиш стаята си с още 7 момичета и да се учиш да работиш на строеж с десетина младежи, само за да изпиташ как сърцето ти бие заедно с колективното сърце, как ти си част от едно голямо общо, могъщо цяло. Пикът на историята, разбира се, се завърта около първата любов на героинята Райна. Първите наивни трепети и фантазии, ревността, образът на другата жена, образът на любимият, нейният собствен образ през техните очи. И кулминацията се явява една дълбоко пазена тайна, загатната от самото начало на книгата – коя е всъщност Райна? Защо е избягала толкова далеч от дома? Защо е момиче без фамилия и без бъдеще? Прочетете „Пътуване към себе си“ и потърсете себе си през очите на Блага Димитрова. Оставете я да ви припомни отдавна забравени неща, трепети и да ви покаже частици от себе си, които иначе трудно бихте открили. Пътувайте с нея, пътувайте през себе си.
„Пътуване към себе си“ от Блага Димитрова Read Post »
Книга: „Тъй рече Заратустра“ Автор: Фридрих Ницше Жанр: Оценка (от 1 до 6): 4 Ще започна отдалеч, както обикновено. Философията винаги ми е била интересна, била е и по един или друг начин част от живота ми. От дете баба ми говореше за философия и психология и ми цитираше различни мислители. В училище на пук, не обичах „философския цикъл“, не ми беше интересен, буквално не слушах нищо в час. Но в университета страстта ми към непрестанното търсене на житейския смисъл се завърна и си остана в мен. Има много големи имена, за които си заслужава да говорим. Писала съм вече и за някои мои любимци – абсолютната Симон дьо Бовоар, Вирджиния Улф и други, но този път искам да ви поговоря за Фридрих Ницше. Получихме запитване на лично съобщение за мнение за неговият магнум опус – „Тъй рече Заратустра“ и решихме да споделим по-подробно ревю за нея. Много ни е приятно да ни търсите с конретни въпроси и интереси. 😊 Към Ницше посегнах в един особен период в живота си, бях изпаднала в дупка. Беше по време на пандемията, а вечния въпрос за какво във Вселената извън нас тук, ме глождеше дълбоко. И до сега не е спрял да ме човърна всъщност. Тогава започнах да чета съветите на Ницше за пълноценно човешко съществуване, описани посредством кратки истории за пророкът Заратустра. Заратустра е ирански религиозен рефоматор, основоположник на зороастризма, някогашна държавна религия на Персия. Освен, че е проблемен за времето си заради разбъкването ролите на божествата, Заратустра поставя като централен религиозен въпрос – въпроса за морала. А Фридрих Ницше е човек, който подробно познава, изучава, критикува религиозните въпроси. Син на лутариански пастор, той пораства с религията. Учи теология и филология, но повреме на учението си, отхвърля изцяло религията и в последствие става философ. Прави го от място на дълбоко познание към нея. Като посечени негови интереси, можете да откриете: метафизика, естетика, етика, онтология, философия на историята, психология, теория на ценностите. Всеобхватно, нали? Казвам това, за да ви обърна внимание какви теми го вълнуват, какви тежки въпроси си поставя и как си блъзка главата цял живот, за да им даде отговор. За да ни помогне поне от части да разбираме живота по-дълбоко. По такива теми разсъждава и в „Тъй рече Заратустра“. Притчите представляват кратки истории от живота на пророка Заратустра, който обикаля по земята, изживява ситуации, които го карат да мисли за живота, смисъла му, отвъдното и пр. И споделянето му с нас. Общото ми мнение за книгата е, че ако човек се интересува от философия или просто мисли по вечните теми и иска да научи още една позиция, позиция на уважаван мислител – „Тъй рече Заратустра“ е неговото четиво. Имайки предвид това обаче, много от позициите, които заема Ницше посредством героя си, не отговаряха на моите. Гледните му точки често ми се струваха остарели, леко сексистки и, честно казано, от позицията на много изстрадал човек. Но това не е съвсем лошо, защото Ницше е много изстрадал човек, животът му минава с много житейски кризи, падения и приключва с тежко заболяване. Което и го мъчи докато пише финалните си текстове. Мисля че едно произведение винаги трябва да се разглежда в контекста на времето на своя автор и гледайки „Тъй рече Заратустра“ през тази призма, това го прави едно много напреднало и ценно четиво. Четиво за смисъла на живота. Каквото и позиция да заема автора му, трябва да се запитаме: колко такива текстове има. Текстове, които ни помагат да разберем, че не се сами в задаването на тези въпроси, че хората далеч преди нас и може би много след нас, ще мисля по тях. Ще блъскат главите си и най-вероятно няма да успеят да намерят отговор. Това е красотата в тънката ирония за смисъла на живота и Ницше ми помага да ѝ се наслаждавам.
„Тъй рече Заратустра“ от Фридрих Ницше Read Post »
Книга: „Бай Ганьо“ Автор: Алеко Константинов Оценка (от 1 до 6): 6 Българската литература в училище изобщо не ми беше интересна някога, но нещото което успя да задържи интереса ми тогава беше „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов. Всичките пътувания и преживявания на нашия герой ми бяха изключително забавни, колкото и нелепи да бяха ( а тогава даже и не ги разбирах така) ме караха искрено да се смея на глас, което за едно дете може би е доста важно, за да задържи интереса му една книга понякога. Е това прекрасно издание на книгата ме върна в тези години и ме накара да си я взема и да я прочета и сега. Въпреки есенния студ навън, това е книга която ще ви стопли отвътре. Да, крайно преувеличен образ е Бай Ганьо, но и толкова истина има в държанието му и думите. Забавни, отчасти философски, доста окарикатуряващи разкази за един българин и сблъсъците му със света и с хората, у нас и навън. Една книга, необходима във всеки дом, за един ясен поглед над българската народопсихология. На много места съм срещала, че Алеко Константинов определя книгата като „невероятен разказ за един съвременен българин“. Мрачната действителност на Следосвобожденската епоха принизява характерни национални ценности и създава образа на новия. Току-що освободил се българин. Главният герой буди у мен наистина добродушен смях. Усещам деликатна ирония, скъперничеството и дебелашката простотия на Бай Ганьо не са се превърнали в страшна жажда за власт и по-скоро забавлява читателят. Още от дете, Алеко е слушал веселите разкази на приятелите на баща му. Като търговци те пътували из Европа и имали чудни истории с различни хора, които може би след време автора е инспирирал в книгата си „Бай Ганьо“. Много може да говорим за персонажа, за посланието което носи. И преди това да се превърне в съчинение разсъждение, искам да ви посъветвам ако не сте се докосвали до тези разкази да го направите. Това е история, до някъде и описание на типичния българин, човек който винаги трябва да е на далавера. Забавлявайте се с тази книга, в дъждовните есенни дни, се сгушете на дивана и покажете най-хубавата си усмивка, защото „Бай Ганьо“ може да ти покаже, че е също толкова добър колкото, да отидеш на стендъп комеди.
„Бай Ганьо“ на Алеко Константинов Read Post »
Книга: По следите на преселението Автор: Уил Адамс Жанр: Трилър Оценка (от 1 до 6): 5 Приключението започва тук… Наистина беше приключение да прочета това което се крие зад „стените“ на тази книга. Едно прекрасно приключение, на места непознати за мен. Винаги ми е било изключително интересно да чета за египетските градове, култура и изобще за историята на Египет. А тайнствените им предмети, гробници и пирамиди са загадка не само за мен, а и за цял свят. Цялата им култура е толкова магична, че няма как да не се потопие в разказа и да станеш част от книгата и това което се случва. На моменти си представях (като дете което чете приказка за рицари и принцеси), че съм египтолог точно като главният герой Даниел Нокс, преудолявам трудности и се изправям пред огромни загадки. На прашна улица в Александрия египтологът Даниел Нокс се натъква на предмет, свързан със Свитъците от Мъртво море, който го кара да тръгне по следите на древна еврейска секта. Апокалиптичният проповедник Ърнест Питърсън има свята мисия и няма намерение да позволи нито на Нокс, нито на някого другиго да му попречи да я изпълни. В този момент отвличат приятелката на Нокс — Гейл Бонар. По телевизията се появява видеозапис с нея, в който терористите заплашват да я убият. Нокс е убеден, че тя му предава тайно послание със записа. Времето го притиска, но той тръгва към тайнствения древен египетски град Амарна и към гробницата на фараона еретик, където може да намери отговор и на голямата загадка за преселението на евреите. Книгата е дълго приключение, което не е за изпускане в есенните вечери, когато след тежък работен ден, може да се принесете в дълбините на някоя пирамида, да четете стари ръкописи по стените и да откривате истински съктовища и къпани да дебнат отвсякъде. Книга загадка, книга, която може да накара детето в теб отново да мечтае за това какъв иска да стане като порасне, но и много дълбоки теми, които ще те накарат да разбереш повече за един свят, който крие много история и тайни, много могъща сила и неща, които цял свят не може да разгадае години наред.
„По следите на преселението“ от Уил Адамс Read Post »
