Заглавие: „Делфийската рокля“ Автор: Димана Симеонова Жанр: разкази Издателство: „Жанет 45“ Оценка (от 1 до 6): 6 „Делфийската рокля е една от най-големите модни мистерии на всички времена. Тя се отдалечава от характеристиките на дрехата и се доближава до образа на жената. В книгата ще откриете по една история за 22 разлини жени или 22 истории за една жена, зависи само от гледната точка“ – пише Димана Симеонова като пролог на „Делфийската рокля“. И това ни припомня, че роклята като дреха има феноменално много вариции, превъплътяващи жената в нея в различни образи, както и жената има феноменално много образи, превъплътяващи в нея живота. А животът, той е изграден от всевъзможни различни образи, които се събират, за да го образуват хумогенно цяло. Разказът е много ангажиращ жанр. Изисква от автора си слажното умение, което на хората често ни бяга – да можеш да кажеш много с максимално малко думи. Късият разказ е форма на майсторство. При нея трябва да съумееш да изградиш един образ, да разкажеш историята му, да добавиш необхидимите ѝ съставки, за да бъде все пак тя истинска и пълнокръвна, за да може читателят да я почуства и накрая да го удариш в земята с развръзката. Темата за жената привлича поети и писатели от дълбока Древност. Днес тя е една от най-спряганите в съвременното общество. Темата за жената е станала форма на субкултура на съвременния човек в глобалното село. Как се пише къс разказ на тема „жена“? Бога ми, как се пише цяла книга с къси разкази на тази тема? Нямам представа, но Димана Симеонова е сътворила изкуство. Историите в този привидно малък сборник са дълбоки, силни, безкрайно житейски и реални, болезнени. Това е да бъдеш жена. Това е да живееш този живот с без спирачки, да изживяваш всичко, с което той те сблъска. А самата Димана е родом от Раград и работи в София, във финансовата сфера. Обитавайки света на цифрите и точните сметки денем, перото ѝ сътворява истории, достойни за творчеството на велики поети и писатели. Книгата е разделена на пет части: Ножици, Плат, Шевове, Модел, Ревю и всяка една се състои от няколко разказа, които не са свързани по между си. Аз лично я четох на части, най-вече, защото ранимата ми, емоцинална душа не може да понесе много от разтърсващите истории наведнъж. Гарантирам ви, че след „Делфийската рокля“ няма да бъдете същите.
