ака, сега по същество. Поговрихме ви вече доста за майските и юнските ни книжки за пътешествия и лятно четене. Затова бързам да приготвя няколко: „Ела, кажи ми как живееш“ от Агата Крсисти – за вдъхновение за истински приключения по екзотични, исторически места;
Какво има в куфара на един читател Read Post »
Заглавие: „Книга за лятото“ Автор: Мишел Гейбъл Оценка (от 1 до 6): 5 Миналото лято бях ви споменала за тази книга, но сега дойде моментът да ви разкажа повече за нейната сила, за усещането което носи. Защото лятото дойде, защотото е време да четем дебели книги, с много история в тях – за миналото, за настоящето и бъдещето. За семействата, приятелите, любовта и морето. Лятото дойде, а с него и емоцията по един свят, в който слънцето и вълните не са всичко. А когато дойде края на книгата ще си кажете: „Едно не му харесвам на лятото, и то е, че към края започва да си отива твърде бързо“. Книгите на Мишел Гейбъл (автор на „Парижкият апартамент“) винаги са били глътка свеж въздух сред безбройните книги, които чета обикновенно, с много по-тежък сюжет. „Книга за лятото“ може напълно да те зареди с лятно настроение и това изобщо не е заради самото заглавие. Тя е като топъл бриз, които те кара да се чувстваш мързелив, отпуснат и захласнат по герои, които са недостатъчни по свой собствен начин и това ги прави по-истински и живи от всякога. Чувството, което носи книгата е поглъщащо и горещо ви препоръчвам да я прочетете. Историята започва със завръщането на Бес Кодман в къщата на семейството си в Нантакет, Клиф Хаус (Cliff House), за първи път от четири години. Нейните прадядовци, някога са построили къщата имение, но поради ерозия сега грандиозния дом е застрашен от това да падне в морето. Бес доста целенасочено години наред е избпгбала да се прибере там, но съдбата си знае думата. Сега главната ни героиня е изправена пред доста изпитания. Трябва да се справи с къщата, багажа, майка си, която отказва да напусне и миналото си. А като една завладяваща и истинска история, и в тази миналото на Бес Кодман крие интересни моменти. В разгара на опаковането Бес преоткрива забравената семейна книга за гости. Бабата на Бес и основният пазител на книгата, Руби, винаги е казвала, че Клиф Хаус (Cliff House) е дом на жени и до последния ден на последното лято в Клиф Хаус, Бес ще разбере истинността на думите на баба си по начини, които никога не е предполагала. Разкриването на поколение след поколение семейни тайни, всички свързани с незабравим летен дом, наречен Клиф Хаус (Cliff House), е фокусът на третия роман на авторката на бестселъра Мишел Гейбъл. Действието на „Книгата на лятото“ се развива в продължение на две седмици в Нантъкет, но също така води началото си отпреди Втората световна война. Гейбъл умело свързва факти и измислици, за да създаде вълнуваща семейна история за три поколения жени, които са минали през вратите на летния дом, Клиф Хаус (Cliff House). „Книгата на лятото“ е роман, основан на миналото и настоящето. „Книга за лятото“ е наистина за лятото. Описанията в нея могат да ви накарат да се пренесете на острова, да се разходите по брега и да усетите водата под краката ви, вятъра в косата и първите слънчеви лъчи, които нагрявят пясъка. Да се озовете на море, докато сте на дивана в хола или докато пътувате към поредната лятна дестинация.
„Книга за лятото“ на Мишел Гейбъл Read Post »
Заглавие: „Вещици в чужбина“ Автор: Тери Пратчет Оценка (от 1 до 6): 6 Процесът, който свързва читател и автор, е толкова загадъчен, колкото искрата, която събира двама души – а страстите са толкова силни. Така мога да опиша отношенията ми към книгите на някои от любимите ми автори. Мога да ги препрочитам постоянно и никога няма да ми омръзне, винаги намирам по нещо ново и вълнуващо, което съм пропуснала при предишното им четене. Е, такъв за мен е и Тери Пратчет. Дори не мога да назова една книга, която от неговите да ми е любима. За мен Света на диска е цяла вселена, която не всеки би разбрал. Далечна от реалният живот и пълна с мнго магия, която хората трудно биха активирали, ако наистина не са завладяни от начина по който пише Пратчет. Помня, че първата книга, която прочетох беше „Вещици в чужбина“. Получих я за коледа от брат ми и наистина бях „обладана“. Прочетох я на един дъх и до ден днешен продължавам да я препрочитам и не е само от сантименталност. Намерих една нотка в творбите на Тери Пратчет, която запява всеки път във вълшебна мелодия когато го чета. И преди да си помислите, че съм луда, говоря метафорично, просто се чувствам в свои води, харесва ми изказа му, харесват ми историите и света, който създава, всякаш с лекота. Определено мога да се определя като фен, но това не означава, че не трябва да вярвате на това, което ви казвам, по-скоро просто прочетете някоя от книгите му, ако не ги харесате добре, хората харесват различни неща, но ако ги харесате, ще разберете всеки налудничев ред от тази статия. Както ви споменах първата книга, която прочетох беше „Вещици в чужбина“, за това смятам да ви разкажа повече за нея. Книгата е 12-тия роман от комичното фентъзи на Тери Пратчет Светът на диска и третата по ред, в която се говори за вещици. Феята кръстница Дезидерата Холоу почина, оставяйки една незавършена задача на своя наследник Маграт Чеснова: отидете в град Генуа и попречете на едно момиче да се омъжи за принц. О, и тя също така оставя строги инструкции, че бавачката Ог и баба Уедъруакс не трябва да бъдат спътници по време на пътуването, нито някога да докосват магическата пръчка на кръстницата. В блъсканица от поли и жилетки, ботуши и метли, трите — Маграт, бавачка и баба – тръгват на пътешествие. Отвъд хумора, Пратчет е решен да разгледа връзката на приказките (и други подобни митове и легенди) с човешкото съществуване. Пепеляшка, жабешкият принц, Червената шапчица, Рапунзи-стилскин, дори Хобитът са включени в историята по някакъв начин. В крайна сметка „Вещици в чужбина“ е смесица от приказки, чудесно приключение с личностите на трите вещици, баба Уедървокс, бавачка Ог и Маграт Чеснова. Пратчет, изследвайки връзката между създаването на истории и живеенето им, изглежда ясно застава на страната на идеята, че човечеството пише истории. Този роман също така е изненадващо весел и ме накара да се смея на глас достатъчно дълго в един момент, че трябваше да го оставя за минута. Наред с това, тя притежава голяма драма и човечност, което показва, че тези книги почти винаги са за нещо повече от просто да се смеем. И повечето му книги са такива, странни, но по-хубавия начин. Има двама вида читатели – такива, които харесват Тери Пратчет и такива, които не го разбират и няма нищо лошо и в двата типа хора. Ако не сте чели „Вещици в чужбина“ ви препоръчвам да го направите, надявам се да съм споделила само малки щрихи от това което се крие в тази книга и да не съм развалила магията. Лично аз наистина я харесах, когато я четох на 7-8 години и когато я чета сега на 28. Още ми е интересна, забавна и за миг се вклювам в триото на вещивите и се впускам в приключенията с тях. Героите в книгата са толкова човечни, напълно правдоподобни и ги прави едни от любимите ми на планетата. Съжалявам, кръгъл свят.
„Вещици в чужбина“, Тери Пратчет Read Post »
Книга: „Пътуване към себе си“ Автор: Блага Димитрова Жанр: роман Оценка (от 1 до 6): 5 Блага Димитрова е една от любимите ми български писателки. Сигурна съм, че не само на мен. Писането ѝ е толкова различно, обстоятелствено, подробно и описателно, но без да тежи. Като своеобразен поток на мисълта, без реално да използва такъв похват. Сякаш просто пренася читателя в мислите си, пуска го в главата си и го разхожда по многостранните пътеки на ума си. Тя цялата е интересна личност. Освен известен писател, преди и след 89-та, тя е първият вицепрезидент на Република България през 1992 г. Превеждана и уважавана в много държави, Блага е писателка, с която сравняват останалите преди и след нея. Нейните романи ме връщат в миналото, в моето собствено, припомнят ми мислите на 18-годишното ми аз. Чела съм „Отклонение“, „Урания“ и „Лавина“, а „Пътуване към себе си“ е история, в която отдавна очаквах да се влюбя и някак затова отлагах четенето ѝ, за да удължа момента на очакване, вълнението от предстоящото, от това, че някъде там ме чака бъдещото любимо четиво. Романът разказва историята на 18-годишната Райна, която прекарва 2 години (най-хубавите години от младостта на едно момиче) от живота си на бригада в Рила през 60-те. Чрез ретроспекция, Блага Димитрова ни разказва как е попаднала в тази бригада – тя, млада Софиянка, с музикално образование, точно на прага на кандидатстване в университет. Разказва за хората, с които работи, за общежитията, в които живее и момичетата, с които ги дели. За това, какво е да си част от колектива, тя дава едно описание, подкрепено с истории, което просто ще те преобърне. Ще те накара да ти се иска да делиш стаята си с още 7 момичета и да се учиш да работиш на строеж с десетина младежи, само за да изпиташ как сърцето ти бие заедно с колективното сърце, как ти си част от едно голямо общо, могъщо цяло. Пикът на историята, разбира се, се завърта около първата любов на героинята Райна. Първите наивни трепети и фантазии, ревността, образът на другата жена, образът на любимият, нейният собствен образ през техните очи. И кулминацията се явява една дълбоко пазена тайна, загатната от самото начало на книгата – коя е всъщност Райна? Защо е избягала толкова далеч от дома? Защо е момиче без фамилия и без бъдеще? Прочетете „Пътуване към себе си“ и потърсете себе си през очите на Блага Димитрова. Оставете я да ви припомни отдавна забравени неща, трепети и да ви покаже частици от себе си, които иначе трудно бихте открили. Пътувайте с нея, пътувайте през себе си.
„Пътуване към себе си“ от Блага Димитрова Read Post »
„Последната госпожа Периш“ на Лив Константин е психологически трилър, фокусиран върху Амбър Патерсън, която се опитва да заеме мястото на богатата Дафни Периш. Книгата е динамична, с много обрати и неочаквани разкрития, които задържат читателя в напрежение до последната страница. Оценката е 6.
„Последната госпожа Периш“, Лив Константин Read Post »
