Накратко „Джули и Джулия“ мога да нарека култува книга в световната кулинария, която е написана на базата на кулинарен блог, станал хит в Америка преди няколко години – The Julie/Julia Project и What Could Happen?
„Джули и Джулия“ – Джули Пауър Read Post »
Заглавие: „Книга за лятото“ Автор: Мишел Гейбъл Оценка (от 1 до 6): 5 Миналото лято бях ви споменала за тази книга, но сега дойде моментът да ви разкажа повече за нейната сила, за усещането което носи. Защото лятото дойде, защотото е време да четем дебели книги, с много история в тях – за миналото, за настоящето и бъдещето. За семействата, приятелите, любовта и морето. Лятото дойде, а с него и емоцията по един свят, в който слънцето и вълните не са всичко. А когато дойде края на книгата ще си кажете: „Едно не му харесвам на лятото, и то е, че към края започва да си отива твърде бързо“. Книгите на Мишел Гейбъл (автор на „Парижкият апартамент“) винаги са били глътка свеж въздух сред безбройните книги, които чета обикновенно, с много по-тежък сюжет. „Книга за лятото“ може напълно да те зареди с лятно настроение и това изобщо не е заради самото заглавие. Тя е като топъл бриз, които те кара да се чувстваш мързелив, отпуснат и захласнат по герои, които са недостатъчни по свой собствен начин и това ги прави по-истински и живи от всякога. Чувството, което носи книгата е поглъщащо и горещо ви препоръчвам да я прочетете. Историята започва със завръщането на Бес Кодман в къщата на семейството си в Нантакет, Клиф Хаус (Cliff House), за първи път от четири години. Нейните прадядовци, някога са построили къщата имение, но поради ерозия сега грандиозния дом е застрашен от това да падне в морето. Бес доста целенасочено години наред е избпгбала да се прибере там, но съдбата си знае думата. Сега главната ни героиня е изправена пред доста изпитания. Трябва да се справи с къщата, багажа, майка си, която отказва да напусне и миналото си. А като една завладяваща и истинска история, и в тази миналото на Бес Кодман крие интересни моменти. В разгара на опаковането Бес преоткрива забравената семейна книга за гости. Бабата на Бес и основният пазител на книгата, Руби, винаги е казвала, че Клиф Хаус (Cliff House) е дом на жени и до последния ден на последното лято в Клиф Хаус, Бес ще разбере истинността на думите на баба си по начини, които никога не е предполагала. Разкриването на поколение след поколение семейни тайни, всички свързани с незабравим летен дом, наречен Клиф Хаус (Cliff House), е фокусът на третия роман на авторката на бестселъра Мишел Гейбъл. Действието на „Книгата на лятото“ се развива в продължение на две седмици в Нантъкет, но също така води началото си отпреди Втората световна война. Гейбъл умело свързва факти и измислици, за да създаде вълнуваща семейна история за три поколения жени, които са минали през вратите на летния дом, Клиф Хаус (Cliff House). „Книгата на лятото“ е роман, основан на миналото и настоящето. „Книга за лятото“ е наистина за лятото. Описанията в нея могат да ви накарат да се пренесете на острова, да се разходите по брега и да усетите водата под краката ви, вятъра в косата и първите слънчеви лъчи, които нагрявят пясъка. Да се озовете на море, докато сте на дивана в хола или докато пътувате към поредната лятна дестинация.
„Книга за лятото“ на Мишел Гейбъл Read Post »
Заглавие: „Момичето с гръмовния глас“ Автор: Аби Даре Оценка (от 1 до 6): 6 Историята на Адуни е история на хиляди момичета, които са омъжвани още в детска възраст, продавани от семействата си за шепа храна или стотинки, за онези момичета без глас, за робите без железни окови. Една страшна Нигерия. „Момичето с гръмовния глас“ на Аби Даре ме шокира, изкара от мен емоции, които могат да се излеят като буря в тъмна нощ. Тази книга е история. Историята на Адуни – за животът, за сблъсъците, за бруталните неща, които се случват, докато ние се притесняваме за поредният дребен проблем в работата. Едно ме впечатли повече от всичко – желанието на това момиче да учи и да има глас за уважение. Длъжна съм да ви призная, че някои сцени от тази книга са повече от ужасяващи, но са толкова дълбоко докосващи, учещи и крещящи. Човек е на тази планета, не за да съществува безгласно. Детството е, за да бъде пълноценно изживяно. Мечтите, за да бъдат сбъднати. Адуни е кълбо от енергия, достойна за уважение. Момиче, което се бори, за да постигне целта си – да промени предначертаното бъдеще, да помогне на тези, които нямат нейната сила за борба. Толкова много светлина, няма как да бъде обръгната от мрака. Самата идея на книгата, че знанието дава глас на хората е това, което прави огромно впечатление в книгата. Правилно подбраните думи са нещото, което може да ти отвори нови врати, към едно по-добро бъдеще, а знанието да те изкачи до върха, по-лесно отколкото човек може да си представи. Книгата е изключително наситена. Докато я чета разбрах не само за животът на това силно момиче, за трудностите, но и за целият свят, за който дори не подозирах. За една Нигерия, за която знаех, но не изцяло, за това как живеят най-бедните и най-богатите. Как за едни може, а за други не. Как един би могъл на прочете табелата, а на трети му е казано, че не му е нужно и без това не се отнася за него, защото така или иначе той няма права. За един свят, за който все си мисля, че вече не съществува, че хората сме разумни, добри, толерантни и съпричастни. Е, май не е така. И ако фразата „Всички хора сме различни“ в Европа вече има добро значение, има места в който още значи нещо лошо и трябав да си богат и бял. Трудно е да ви преразкажа цялата книга, защото тя е повече от емоця. Знам, че това ревю ще бъде различно, халотично, с толкова много теми, но няма да ми стигнат думите да опиша това, което Аби Даре разказа в няколко страници. Светът трябва да се промени, хората трябва да се промянят. Никоя мечта не идва без усилие, никоя дума не трябва да бъде изречена без да се премисли или да се знае нейното значение. Ако не ти харесва историята на животът ти – ПРЕНАПИШИ Я. Никой не е по силен от нас самите, без значение какво ти втълпяват хората по света.
„Момичето с гръмовния глас“, Аби Даре Read Post »
С настъпването на първите слънчеви лъчи и багрите на пролетта, бих искала да ви запозная с едно леко четиво, което според мен е подходящо за всеки сезон, но винаги през първите дни на пролетта се връщам към него.
„Момиче, измий си лицето“ на Рейчъл Холис Read Post »
Има книги, за които е трудно да говориш. Ужаса между тези страници, пее тъжна песен. Мелодия, която вледенява сърцето и не е като тези мелодии от страшните филми за чудовища и духове. Тежка книга, която ти показва истината, съдбата и историята, за съжаление наистина такава какато е била.
„Приспивна песен в Аушвиц“, Марио Ескобар Read Post »
