Блог

Книга: The Lighthouse Withces

Автор: C. J. Cooke

Жанр: роман

Оценка (от 1 до 6): 6

Есента е време за магия, за вълшебство и често за леко страшни книги. Особено през октомври искам да ми е една идея екстра спууки, готова съм да поема мрачните и плашещи сюжети, към които през останалото време на годината просто не посягам. Атмосферата вкъщи е важна, лекия есенен и пред-хелоуински декор също, но не толкова, колкото добрата книга. Няма нищо като добрата книга, за да ти създаде атмосфера и настроение.

„The Lighthouse Witches” е книга, която не очаквах да чете тази есен. Не беше списъка ми с буктомврийски заглавия и след „Удавниците“, за които ви говорихме през миналия буктомври, не очаквах, че друга книга в този жанр ще ме грабне така скоро. Е, най-хубавите неща идват без да ги очакваме. Клише, но се случва. Зачетох заглавието като октомврийското заглавие в литературния клуб, в който участвам.

Прочетох го за 2 дни, а по принцип съм от „бавните“ читатели, които не четат за време и брой прочетени книги в края на година в „Гуд Рийдс“. С това искам да ви кажа, че историята е завлдяваща. Авторката C. J. Cooke майсторски ти дава по парченце от един пъзел с всяка глава. Пъзел, който става все по-сложен и по-заплетен с навлизането в книгата. Персонажите са силни жени, смели, умни. Женски герои, с които тя трябва да се гордее в днешно време. Историята им е преплитане между житейски трудности, които ни доближават до тях, със свръхестествени, необесними ситуации. Необесними докато не прочетеш края.

Освен добре построените персонажи и интересно заплетени истории, книгата е едно богатство на северна митология. Действието се развива в Шотландия, в едно забравено нейно малко островче. Местното население на Лон Хейвън и до днес вярва в митологичните същества, присъщи за региона. Елементите на мит и бит са толкова красиво преплетени в историята, че оставя читателя сигурен, че там има хора, и то не малко, които все още почит езическите същества и се страхуват от тях. А освен урок по история и митология, получаваме и прекрасно описани пейзажи. Пред очите ни успява да се появи красотата на дивите атлантически брегове, непрестанно окъпвани в тежки бури и суров вятър. Резултатът от които са вековни дървета и гори, пълни с магия.

За сюжета на книгата:

Книгата представя историята на 36-годишната Лив и трите ѝ дъщери – тийнейджърката Сапфир-Сафи, 10-годишната Луна и малката 7-годишна Клоувър (Детелина). Четирите се местят от Англия в малкия шотландски остров Лон Хейвън, където Лив е поела задачата да нарисува вътрешните стени на стар фар. Фарът отдавна не работи, но наскоро е бил купен, заедно с територията около него, от богат предприемач, който иска да го направи свое студио за писане. Мястото, на което пристигат е красиво и гостоприемно към тях, но колкото повече опознават хората, толкова повече виждат неща, които ги плашат. Местните вярват във феите, които живеят в горите и идват при тях под човешка форма, за да избиват цели семейства.

Лон Хейвън пращи от история. Фарът е построен на древна скала, образувала се през Неолитната ера. А феите, от които се страхува населението на острова, ги посещават в резултат на старо проклятие. През 1662 г., по указ на крал Джеймс, заради когото хиляди жени във Великобритания са изгорени на клада като вещици, и Лон Хейвън дава своя принос в гоненията на вещици. Историята на острова помни 12 жени, брутално измъчвани, съдени по най-несправедлив начин и публично убити и заклеймени като вещици. Според населението „вещиците от фара“ проклинат острова за несправедливостта и до ден днешен феите ги посещават и трагедиите не спират.

C. J. Cooke е професор в университета в „Гласгоу“, познава добре местната история и митология. А за „Вещиците от фара“ се вдъхновява от реалните събития, за които има запазени архиви. Имената на 12-те жени, изагорени през 1662 г., са истински и тя почита несправедливостта към тях, завързвайки историята им със съвремието и тънкия параван, под който се крият митологичните вярвания на голяма част от населението.