Заглавие: „Порцелановата кукла“
Автор: Кристен Лъш
Оценка от (1 до 6): 6
Дебютният роман на Кристен Лъш определено постави много висока летва. Не помня някога да съм чакала с такова нетърпение (освен рабира се „Хари Потър“, но това е друга тема) някоя книга. Поръчах си я на pre-order, защото просто не издържах. Очакванията ми се оправдаха напълно. Отново издателство Benitorial ме изненадаха с поредната прекрасна история, която започвайки просто не мога да оставя и не искам да свършва.
„Поржелановата кукла“ е книга, която засяга доста теми. Обратите и неочакваните моменти са на една страница разстояние, държи те в неведение и се чувставш особено развълнуван когато я четеш. Едно прекрасно приключение, което започва като приказка, за едно далечно царство в Москва. Всякаш се пренасям отчасти в историята за Анастасия. И повярвайте ми, донякъде и тази книга крие своя Распутин.
Роузи е главната ни героиня, която за едно нощ губи всичко. Остава само с майка си и поради стечение на обстоятелставта се мести в Лондон. Так и израства. Започва да учи Оксфордския университет, има прекрасен годеник. Започнала е да гради едно прекрасно бъдеще. Но нещо все я дърпа назад. Измъчена е от безброй въпроси, на които не намира отговор. Единственото, което има от предишния си живот е една тетрадка, от майка си, в която има зловещи приказни истории. Може би това или факта, че иска да разбере всичко за миналото си, я отправя на едно пътешествие към миналото. Там откъдето е започнало всичко.
Връщайки се в Москва, историята започва да се заплита ужасно. Тя научава истории за семейството си, следвайки приказките на майка си, а в основата на всичко стои Тоня, млада благородничка, изящна като порцеланова кукла. Но какво общо има тя и коя всъщност е Тоня, мисля, че трябва да прочетете сами, защото това е мистерия, за която не се говори, не се разказва и не се споменава. Трябва да се докоснете до тази приказка без край.
Една прекрасна книга е „Порцелановата кукла“. Дълга история за любов, семейство, война, детство. За това какво може да понесеш да научиш и каква е всъщност действителността. Дали не е по-добре да живееш в розов цвят или пък всичко има причина.
Comments