Заглавие: „Момичето с гръмовния глас“
Автор: Аби Даре
Оценка (от 1 до 6): 6
Историята на Адуни е история на хиляди момичета, които са омъжвани още в детска възраст, продавани от семействата си за шепа храна или стотинки, за онези момичета без глас, за робите без железни окови. Една страшна Нигерия. „Момичето с гръмовния глас“ на Аби Даре ме шокира, изкара от мен емоции, които могат да се излеят като буря в тъмна нощ. Тази книга е история. Историята на Адуни – за животът, за сблъсъците, за бруталните неща, които се случват, докато ние се притесняваме за поредният дребен проблем в работата. Едно ме впечатли повече от всичко – желанието на това момиче да учи и да има глас за уважение. Длъжна съм да ви призная, че някои сцени от тази книга са повече от ужасяващи, но са толкова дълбоко докосващи, учещи и крещящи. Човек е на тази планета, не за да съществува безгласно. Детството е, за да бъде пълноценно изживяно. Мечтите, за да бъдат сбъднати. Адуни е кълбо от енергия, достойна за уважение. Момиче, което се бори, за да постигне целта си – да промени предначертаното бъдеще, да помогне на тези, които нямат нейната сила за борба. Толкова много светлина, няма как да бъде обръгната от мрака.
Самата идея на книгата, че знанието дава глас на хората е това, което прави огромно впечатление в книгата. Правилно подбраните думи са нещото, което може да ти отвори нови врати, към едно по-добро бъдеще, а знанието да те изкачи до върха, по-лесно отколкото човек може да си представи. Книгата е изключително наситена. Докато я чета разбрах не само за животът на това силно момиче, за трудностите, но и за целият свят, за който дори не подозирах. За една Нигерия, за която знаех, но не изцяло, за това как живеят най-бедните и най-богатите. Как за едни може, а за други не. Как един би могъл на прочете табелата, а на трети му е казано, че не му е нужно и без това не се отнася за него, защото така или иначе той няма права. За един свят, за който все си мисля, че вече не съществува, че хората сме разумни, добри, толерантни и съпричастни. Е, май не е така. И ако фразата „Всички хора сме различни“ в Европа вече има добро значение, има места в който още значи нещо лошо и трябав да си богат и бял.
Трудно е да ви преразкажа цялата книга, защото тя е повече от емоця. Знам, че това ревю ще бъде различно, халотично, с толкова много теми, но няма да ми стигнат думите да опиша това, което Аби Даре разказа в няколко страници. Светът трябва да се промени, хората трябва да се промянят. Никоя мечта не идва без усилие, никоя дума не трябва да бъде изречена без да се премисли или да се знае нейното значение. Ако не ти харесва историята на животът ти – ПРЕНАПИШИ Я. Никой не е по силен от нас самите, без значение какво ти втълпяват хората по света.
Comentarios