Блог

Книга: „Приспивна песен в Аушвиц“

Автор: Марио Ескобар

Оценка (от 1 до 6): 5

Има книги, за които е трудно да говориш. Ужаса между тези страници, пее тъжна песен. Мелодия, която вледенява сърцето и не е като тези мелодии от страшните филми за чудовища и духове. Тежка книга, която ти показва истината, съдбата и историята, за съжаление наистина такава какато е била. Не знам дали прочетенето ще ви научи да бъдете по-добри хора, но със сигурност ще ви научи да намирате по-малко извинения за собствените си грешки и слабости. Определено не е четиво за всеки. За мен тя е красива по своему. Реална, откровенна. Не е обвита в розов балон. Когато посегнах да си купя книгата, изобщо не знаех какво ме очаква. От заглавието подозирах, че историята ще се върти околко смъртоносния лагер, но нищо повече. Дори бях сигурна, че историите вътре вече или ще съм ги чувала или поне ще се доближават до това което вече знаех. Е, това изобщо не беше така.

„Човешките същества са кратък полъх сред урагана на заобикалящата ни действителност“

„Приспивна песен в Аушвиц“ разказва за любовта и отдадеността. История, която трябва да знаем. Силата на надеждата в едно от най-мрачните кътчета на планетата – лагера на смъртта Аушвиц – Биркенау. Най-смразяващия фон се крие зад страниците на тази книга, но и вярата в човечеството, борбата за живот. Една истинска история, съдби. Досега съм чела само за еврейските затворници в концентрационните лагери, но никога не бях чувала за другите не-айрански жертви на злините на Хитлер, така че тази книга ме научи на толкова много за друг слой от Холокоста, за който всъщност не знаех, че съществува . Изключително ми беше любопитно да разбера повече за един друг слой от историята, който всякаш е останал забулен. Всичко в книгата е донякъде измислено, все пак това е рома, но това не осначава, че е заблуда, базирано е на истинска личност и част от събитията са реални и повярвайте ми по-скоро леко представени. Мисля, че това е страхотна книга за феновете на историята на Втората световна война, така че ви препоръчвам да я вземете.

За сюжета:

Книгата е базирана на истинската история на една смела медицинска сестра в Германия, натоварена да се грижи за най-младите затворници в Аушвиц. Хелена Ханеман – жена, която жертва всичко за семейството си. Всичко започва през една на пръв поглед обикновенна сутрин, през 1943 г. Хелена подготвя петте си деца, когато в дома и нахлуват германски полицаи със заповед за арест на мъжа ѝ и децата, защото са от ромски произход. Тя е германка и към нея те нямат заповед за арест, но кой би желал да остави семеството си, да гледа как то бива изведено. Тя тръгва с тях. След дълаг и ужасяващ преход през континента, Хелън и семейството ѝ пристигат в Аушвиц. Съпругът ѝ Йохан е отделен от тях, но това не събаря смелата жена, която брани децата си. Когато разбират, че тя не е само германка, но и обучена медицинска сестра, я принуждават да работи в лагера, под зоркото око на д-р Менгеле. Хелене не си прави илюзии по отношение на намеренията на д-р Менгеле, напълно е наясно с начина му на „работа“, но се съгласява да сътрудничи, когато той я моли да организира дневна грижа и училище за ромските деца в лагера. Въпреки жестокостите, които вижда в лагера, Хелена Ханеман работи упорито, с една едничка цел – да предпази всички деца. Чрез чиста сила на волята Хелън осигурява убежище за децата на Аушвиц – акт на доброта и безкористност, толкова голям, че осветява най-тъмната нощ в човешката история. Дали обаче упява, може да прочетете романа – „Приспивна песен в Аушвиц“ на Марио Ескобар.

Не мога да си представя ужасяващите гледки, криещи се зад цялата история, но четеейки, може да се усети болката и мъката през която са преминали хората там, но и надеждата, че света може да бъде по-добро място, че вярата и възмездието са някъде и доброто просто чака своя момент. Това е една книга за силата на човешкото достойнство, за семейството. Дори, когато всяка надежда е изгубена, дори когато си в Аушвиц има лъч светлина.