Блог

Книга: Животът на нашата планета

Автор: Дейвид Атънбъро

Жанр: публицистика

Оценка (от 1 до 6): 6

Една от първите книги, за които искам да ви разкажа по-подробно, отколкото успях да опиша в инстаграм, е „Животът на нашета планета“ от Дейвид Атънбъро.

Това е книга, която четох наскоро, но мисля че ефектът от прочетеното ще ме държи с години. От известно време се интересувам по-подробно от природосъобразен начин на живот и се опитвам да правя избори в тази посока. За това си мислех и като посегнах към книгата – ще се образовам още малко.

Въобще не съм очаквала тя да има такъв ефект върху мен. Най-малкото не очаквах да вляза в дълбоки размишления за живота и да поставя почти всички планове за бъдещето ми под въпрос. Е, случи се.

Първо ще ви дам малко „бекграунд“:

– За Дейвид Атънбъро: роден е през май 1926 г. В тази година бяха родени и двамата ми дядовци, които от не малко време не са на този свят. Съпоставка, която прави младините на Дейвид да ми изглеждат още по-далечни. И така, информацията, която той дава – още по-ценна.

През 50-те той става първият водещ на първата телевизия в света (BBC), който прави предаване за дивите животни и отива на терен, за да показва на целия свят кадри. В някаква степен е основоположник на идеята на National Geographic и всички подобни канали.

– За мен: през последните 3-4 години екологичният начин на живота започна все по-силно да навлиза в живота, след като темата за унищожаването на планетата ни най-после успя да ми привлече вниманието. Ако все още не сте влезли в нея и го направите, ще забележите, че тя има ефект на разкопки – колкото повече ровиш в нея, толкова повече информация излиза.

Та, след като вече бях запозната с темата (прилично) очаквах заглавието да ме дооблагороди. А вместо това рязко се сблъсках с действителността – живеем в най-благоприятните, мирни (поне до скоро) времена, с процъфтяваща технологична и дори културна революция, а сме обърнали гръб буквално на най-важният фактор за това – планетата, на която живеем. Дейвид Атърбъро нарича текста си „свидетелски показания“ и това толкова ми допада. Ние сме буквално комбинация от престъпници и свидетели на тежко престъпление.

Показанията му отначалото на журналистическата кариера, до днес, показват един различен свят, променен само в рамките на един човешки живот. Свят, който стотици хиляди години върви само нагоре, развива се и еволюира по най-интелигентният начин, познат на човек. Докато човекът не „еволюира“ до сапиенс с технологична революция.

Няма да пиша повече подробности за съдържанието на книгата, защото тя определено с

и заслужава да се прочете. Дори и само заради прекрасните пейзажи на джунгли, савани, прекрасни животински видове, ледници и близки срещи с африкански племена. И, като бонус, има прекрасен снимков материал.

На фона на растящата война, обстановката в света все повече ми напомня последния сезон от „Игра на тронове“, когато финалната битка за Железния трон е близо, но една друго заплаха надвисва сериозно над света – заплаха от сблъсък с армията оттатък вала. Точно такава аналогия бих направила със света в момента – „големите“ са на прага на огромен сблъсък за власт и пари, който ще опустоши милиони животи, без да осъзнават, че една много по-страшна и по-важна битка е на прага – тази с промените в климата. С нас самите. Може би и световното население трябва първо да се обедини срещу общия враг и да спаси света. А тогава, ако все още има належаща нужда, ще си разпределяме територията, за която сме се борили.