Блог

Книга: „Глина“

Автор: Виктория Бешлийска

Жанр: роман

Оценка (от 1 до 6): 6

“Глината за него правеше онова, което и водата не можеше – вадеше бесовете, укротяваше сърцето му, лекуваше го”. Това и направи книга с мен. Откакто започнах да я чета, усещам пламъка ѝ, има нещо магичното в нея. И това не е някакво клише. Търся светлината, взирам се в багрите на есента, усещам вятъра и се наслаждавам на мелодията, която той създава с клоните на дърветата. Сега разбирам защо тази книга е толкова коментирана. Тя е магия. Героите са толкова истински, живи, чувстват и студ и топлина и читателя с тях. Всяко описано място е съществуващо в пространството, има цвят. Небето е синьо, тревата зелена, а слънцето жълто-оранжево с оттенъци и грее силно. Мога да говоря много за книгата, за Жара и Велико, толкова магична история, която докосва сърцето и душата на човек, „Глина в ръцете му, огън в сърцето му, дъх в гърдите му – това бе Жара за Велико. Све ѝ бе той, вече в едно дишаха.”. Така и книгата се свързва с читателя, вече в едно дишат.

Книгата е за любовта, за ревността като проклятие, за мистичната сила на един майстор, който чрез глината вае съдбата. Легенда разказва, че през XVII век самобитните грънчари от малкото село Бусинци, Трънско, получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си. Толкова първична сила, красота и простота имало в бусинската керамика, че отваряла и сърца, и врати. Така и „Глина“ разгръща легендата и чрез страниците си те въвлича в едно емоционално пътуване, което пречиства ума на читателя и го кара да гори. Срещата на Жара и Велико е пламенна, точно както жарта, а любовта им е искра. Преди да срещне любовта, Велико обича само е единствено глината, чрез нея той изразява себе си и прави от калта чудо. Срещайки Жара той не подозира как ще остави отпечатък в нейното сърце, а и в своето.

Имената на героите не са случайни, те са огледало на душите им. А името на книгата е една дума, която описва емоции и събития. Едно мога да кажа със сигурност – отдавна не бях чела книга която в буквалния смисъл да остави отпечатък в мен. Много мога да говоря за книгата, но съм на мнение, че каквото и да кажа ще е малко. Има творби, за които думите никога не стигат и колкото и да се опитваш да пресъздадеш емоцията, да разкажеш за тях, без човека отсреща да ги прочете, няма как. Искам дори в няколко реда да ви разкажа историята на тези двама влюбени, които от пепелта, като феникс се превръчат в нещо прекрасно и красиви и впоследсвие то се опожарява и отново не намирам точните думи. Ако не сте чели „Глина“ ви препоръчвам да го направите, защото за мен Виктория Бешлийска създаде класика, която единствено мога да сравня с аметиканските класики и това може да ме прави изключително горда, че има български автор, който може да ми въздейства по този начин, да ме накара да горя и да не искам страниците на книгата да свършват, защото ми носи неописуемо кълбо от емоции, стяга ме за гърлото и това е нещо красиво.