Блог

Книга: „Вторият пол“

Автор: Симон дьо Бовоар

Жанр: Есе

Под жанр: социология, философия, история

Оценка (от 1 до 6): 6

Друга книга, за която искам да ви поговоря, особено покрай наближаващият Ден на жената е „Вторият пол“ от Симон дьо Бовоар. Това е книга-вселена. За съжаление, не мога да обхвана всички аспекти с публикация в социалните мрежи и тя беше една от първите книги, за която си помислих, че нямам търпение да пиша, когато решихме да създадем този блог.

Книгата, представлява огромно философско-историческо-социологическо есе за жената – откакто свят светува. Обхваща историята на жените от племенни времена, до XX век, когато е написана. Авторката коментира историческите характеристики на женската част от обществото, достигнали до нас през различни източници. Разглежда подробно образа на жената в литературата, от Шекспирови времена, до нейни.

Бих посмяла да го нарека – своеобразен учебник по история на жената.

Силата на този трактат обаче идва пълнокрилно когато успява да вдъхнови философското движение на ранния феминизъм. Така тя е залегнала в основата на съвременното общество, на глобалната еманципация, без мнозина от нас да имат представа за това, без и самата Симон да е тук, за да види как изкривяваме чистата ѝ идея. Тази, която говори за утопичното равенство между половете, като, разбира се, всеки доминира по малко другия в различните аспекти на живота, без единият да е по-ниско в социалната йерархия от втория.

Симон-Ернестин-Люси-Мари Бертран дьо Бовоар се ражда на 9 януари 1908 г. в Париж в семейство, с високо положение в обществото и католическа принадлежност. Тя от рано се развива в интелектуално отношение, завършва философия като на изпита за дипломиране става втора, а първи бива Жан-Пол Сартр. На 21, тя е най-младият човек някога издържал изпита. Двамата остават свързани цял живот.

Но да се върнем към „Втория пол“ и ролята на книгата, върху съвременния свят. Освен че е изключително богат източник на историческа информация и най-вероятно един от най-подробните източници, където може да се прочете резюмирана форма на почти всичко писано за „жената“ и от нея някога, тази книга вдъхновява началото на феминисткото движение, благодарение на което съвременните жени живеем в може би най-хубавите времена (дотук) за жените.

Имайки всичко това предвид обаче трябва да отбележим една изключително важна подробност – в анализа си върху всички факти за вековното потискане на жените, Симон подчертава желанието и надеждата си да живее в един свят където по права двата пола са равни, където задълженията и задачите им се допълват и си помагат. Свят, в който мъжете не доминират жените в цялото им съществуване и определено vice versa, а двата пола се „доминират“ и допълват взаимно в различни сфери на живота, в зависимост от компетенцията им. И не само половете, а индивидите. Един е по-силен физически и има преимущество, което трябва да се отбележи, друг разбира от математика, трети от музика, четвърти може да пише. Всички те се „доминират“ и допълват в съответните области спрямо компетеност, а не спрямо дадеността на пола.

За съжаление, днес наблюдаваме един процес, в който се опитваме да обърнем стълбата, в желанието си за равенство потискаме „първия“ пол и неусетно (надявам се поне да е неусетно) поемаме по една пътека, която ще ни отведе до размяна на двете роли и смисълът на равнопоставеността ще бъде изгубен отново.

Хората редовно прибягваме до такова грозно изкривяване на идеи – Хитлер взема свръх човека на Ницше (който издига в култ личността) и го използва, за да издигне една нация над останалите. Сталин взема идеята за равенство между класите на Маркс и я използва, за да построи рязък „социализъм“. А ние поемаме по пътеката на равенство между половете, между раси и нации, отново, за да издигнем едни над други.